Автор: Веселин Киров, Труд Следвайте Гласове в ТелеграмЕвропейският съюз не успява да

Автор: Веселин Киров, " Труд "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

Европейският съюз не съумява да покрива колосалните си разноски и е във финансова и дългова рецесия

Отчет защо са употребявани 70 милиарда от украинска страна по този начин и не се получи

Преди няколко дни, водачите от целия Европейски съюз се събраха в Брюксел за среща на Съвета на Европа, на която централно място заеха неотложни въпроси като миграцията, преразглеждането на бюджета и финансовата отчетност. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, още веднъж зададе забавни въпроси във връзка с ръководството на Европейски Съюз и в частност, по какъв начин се изразходват парите от настоящия бюджет на Европейски Съюз. 

Бюджетът на Европейски Съюз за интервала 2021 година – 2027 година е в размер от 1 074.3 милиарда евро (повече от трилион евро). Към него през 2020 година се прибавиха спомагателни 750 милиарда евро, под форма на дълг, който бе наречен „ Инструмент за възобновяване на Европейския съюз “. Накратко, тези средства са за възобновяване на страните членки от Ковид 19 рецесията. На последната среща на водачите на Европейски Съюз са поискани спомагателни 66 милиарда евро за Бюджет 21-27 от страните членки. Оттук, Виктор Орбан, прочут като “лошото момче на Съюза “, попита въпроса, който всички се чудят: „ Брюксел, къде отидоха парите? “ 

Питането от унгарския водач е още по-логично, тъй като към момента сме във втората година от седемгодишния бюджет. Излиза, че Европейски Съюз, макар колосалното си финансиране от 27 суверенни страни, чиито стопански системи тежат съвсем ¼ от международната стопанска система, има потребност от в допълнение инжектиране на средства, с цел да покрие действието си. 

Следващият въпрос, който е разумно да се зададе е “За какво се желаят спомагателни средства? “. Отговорът е както следва: 

50 милиарда евро “помощ “ за Украйна (въпреки, че страните-членки на Европейски Съюз, към този момент са дали над 70 милиарда финансиране за Украйна и то за по-малко от година и половина). Припомняме, че доклад, защо са употребявани тези 70 милиарда от украинска страна по този начин и не се получи. 

Европейски Съюз желае да накара всички страни членки, посредством спомагателна вноска в бюджета, да покриват нараствания лихвен % по заема от 750 милиарда евро, който Европейски Съюз е взел. Получава се токсична среда на финансиране, в която Европейски Съюз е задължен да желае повече пари от личните си членове, с цел да покрива единствено лихвата по заеми, от които страните съвсем не са се възползвали. 

Тук е редно да се означи, че редица страни, сред които Полша и Унгария, не са получили нито стотинка от тези пари. България е получила едвам ¼ от обещаните и пари. 

Увеличение на заплатите на европейските бюрократите от 4,7%. Не е загадка, че чиновниците на Европейски Съюз са задоволително добре платени. Например ръководителят на Европейска комисия – Урсула фон дер Лайен е с месечна заплата от 31 252 евро, един евродепутат взима към 8757 евро, без спомагателните 4513 евро за “офис разноски “, които поличава в сметката си. Други служители в Съда на Европейски Съюз, в Комисията, Европейската капиталова банка или Европейският капиталов фонд, взимат надалеч повече. 

Накрая, спомагателните средства, желани от страните членки, ще бъдат употребявани за миграционна политика. Редно е да се напомни, че квотната система за мигрантите, вместо да бъде дискутирана в Европейския съвет, сред водачите на страните членки, където решенията се взимат с единогласие, беше прокарана в Съвета на министрите на вътрешните работи по заобиколен път. За информация, с изключение на милионите мигранти, които Европейски Съюз към този момент одобри след арабските революции, откогато е избухнала украинската рецесия, по публични данни, 6 милиона украински бежанци са се изнесли в Европейски Съюз. България, като най-бедната страна членка е приела 162 хиляди украински жители, а Франция, като втората стопанска система – двойно по-малко. В бюджет 21-27 за финансиране на миграционната политика на Европейски Съюз бяха заделени 9,88 милиарда евро. Сега още веднъж се желаят спомагателни средства на европейско равнище за тези политики, нищо, че доста от страните членки, сред които и България, са финансирали с персонални средства пребиваването на мигранти на своите територии. 

Исканите спомагателни 66 милиарда евро към Бюджет 21-27 на Европейски Съюз приказват единствено и само за едно – Европейският съюз не съумява да покрива колосалните си разноски и е във финансова и дългова рецесия. Непрекъснато се изисква в допълнение финансиране от страна на страните членки на Съюза в случай, че някои от тях са чисти донори на Европейски Съюз и от ден на ден отхвърлят да заплащат за политики, с които не са съгласни. Още по-тревожно е, че Европейски Съюз е очевидно усложнен да покрива лихвите по заемите си, което доста припомня за гръцката дългова рецесия, в която на Гърция бяха отпуснати колосални пари, с цел да може да заплаща единствено лихвите по заемите си. За информация, към края на 2022 година гръцкият дълг възлиза на 175,7% от номиналния Брутният вътрешен продукт на страната. Дали такава политика не е планувана за всички държави-членки на Европейски Съюз ще се види в бъдеще, само че едно е ясно, в гореописания подтекст, избрани сили в Европа се мъчат по всякакъв начин да вкарат България в еврозоната, макар че страната ни не дава отговор на критериите, заложени в член 140, параграф 1 от Договора за действие на Европейския съюз.

Инфо: " Труд "